Няма истина там, където няма любов: 20 велики мисли от Пушкин
Александър Сергеевич Пушкин е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист, учредител на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на XIX век. Той освен поддържа някои от концепциите на декабристите, само че и визира главните обществени проблеми на своето време. Още приживе си основава репутацията на най-значимия съветски народен стихотворец, а по-късните откриватели го дефинират като учредител на актуалния съветски книжовен език.
В негова чест взехме решение да ви представим някои най-великите му мисли.
„ Да научиш индивида да бъде благополучен – това е невероятно, само че да го възпиташ по този начин, че да бъде благополучен – това е допустимо. ”
„ Хората в никакъв случай не са удовлетворени от сегашното и, имайки малко очаквания за бъдещето, украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си. ”
„ Завистта е сестра на съревнованието. ”
„ Злословието, даже и без доказателства оставя съвсем безконечни следи. ”
„ Животът не е единствено подготовка за утрешния ден, само че и непосредствената, жива наслада. ”
„ Не отлагай нещо за вечеря, което можеш да изядеш за обяд. ”
„ Да се откажеш от риска значи да се откажеш от творчеството. "
„ Скуката е една от качествата на мислещите същества. ”
„ Неуважението към предците е първият симптом на безнравствеността. ”
„ Опознаеш ли човек, не може да не го намразиш. ”
„ Приказката е неистина, само че в нея има истина. ”
„ Учените са доста, умните хора малко. ”
„ Всички дами са прелестни, а хубост им дава любовта на мъжете. ”
„ Любовта – това е възхителна машинация, на която всеки се съгласява непринудено. ”
„ Несподелената обич не унижава човек, а го възвисява. ”
„ Няма истина там, където няма обич. ”
„ Народът е като децата. Трябват му занимания. ”
„ Първата обич постоянно е обвързвана с сензитивност. Втората – с страст. ”
„ Да се презира оценката на хората не е мъчно, да се презира лична преценка е невероятно. ”
„ Уважение към предишното – това е чертата, която отличава образоваността от диващината. ”
